Ева Браун е родена на 6 февруари 1912 г., в Мюнхен. Самоубива се на 30 април 1945 г., когато е на 33 години, заедно с Хитлер в бункера му в Берлин, където прекарват последните няколко седмици от обсадата на града от съветската армия. Ева Браун е дъщеря на учител. За пръв път тя среща Хитлер през 1929 г. във фотографско студио.
Тя е работила първоначално като секретарка, а после като асистент-фотограф в студиото на Хайнрих Хофман, помагайки за обработката на снимките на Хитлер. Притежавала е атлетично тяло, поддържано със ски, скално катерене, гимнастика и танци.
През 1932 г. започва любовната й афера с Хитлер. Предишната му приятелка Гели Раубал умира през 1931 г. Той е имал афинитет и е бил привличан от атрактивни и артистични жени, като за кратко негова приятелка е била филмовата актриса Ренате Мюлер, която се самоубива, хвърляйки се от прозореца на хотелската си стая в Берлин.
Ева Браун е била изключително ревнива към другите емоционални забежки на Хитлер и през 1935 г. прави опит за самоубийство, опитвайки да се простреля в шията. Лекарите успяват да я спасят, но този инцидент се оказва ключов за техните отношения, тъй като от този момент нататък Хитлер ангажира цялото си емоционално внимание с нея. Връзка им е била изпълнена с много странности. Ева Браун свидетелства за неговото нежелание да има деца, въпреки че самия той се е отнасял с голямо внимание към децата. Няколко пъти Хитлер й е заявявал, че ако имат деца, те със сигурност биха го разочаровали, защото никога не биха могли да достигнат неговия гений.
Ева Браун никога не се е показвала публично с Хитлер. Той й дава апртамент в Мюнхен, осигурява й личен шофьор, но по-късно през 1936 г. тя се мести във вилата му в Берхтесгаден и остава там до април 1945 г., когато се присъединява към него в бункера в Берлин, където завършва живота им .В своето първо завещание от 2 май 1938 г. Хитлер я посочва на първо място като й определя в случай на неговата смърт издръжка еквивалентна на 600 лири стерлинги годишно до края на живота й.
По време на престоя си във вилата му тя е резервирана и незаинтересована към политиката и рядко се интересува от обкръжението на Хитлер.Едва шепа хора са знаели за нейното съществуване и отношенията й с Фюрера. Дори сред неговите най-приближени не е имало яснота за природата на техните отношения, а самият той е отбягвал всякакви интимни провокации от нейна страна и никога не е се е отпускал в нейната компания.
След като Хитлер оцелява през юли 1944 г. след опита за атентат срещу него, тя написва емоционално писмо, което завършва с думите: "От първата ни среща аз се заклех да те следвам навсякъде - дори в смъртта - аз живея единствено заради твоята любов". През април 1945 г. Ева Браун се присъединява към него в командния бункер в Берлин и когато руснаците наближават Берлин, тя отказва да избяга, твърдейки, че е единственият лоялен човек, с който той разполага до горчивия край. Тогава тя непрекъснато повтаряла, че "по-добре 10 000 други да загинат отколкото Хитлер да бъде загубен за Германия". Два дни преди общото им самоубийство Хитлер се жени за Ева Браун на скромна цереномия в бункера по време на най-тежките артилеристки обстрели на Берлин от руснаците.
Веднага след празненството, Хитлер започва да обмисля своя план за самоубийство, обсъждайки го с един от своите лекари. Той решава да се самоубие с пистолет, прострелвайки се в главата, предварително изпивайки капсула цианид. Същата вечер изпробва цианидна капсула върху любимото си куче Блонди, за да се убеди, че има достатъчно време (няколко секунди) от поглъщането на цианида, за да успее да се застреля и с пистолет. Същата вечер Ева Браун се съгласява да се самоубие заедно с него. Тя осъзнава факта, че войната е към края си и че ако остане жива може да натрупа голямо състояние, публикувайки своите мемоари, но предпочита да не живее без него. Когато руските войски са едва на километър от бункера на Хитлер на 30 април 1945 г., двамата се уединяват в личната си стая и поглъщат цианидните капсули, а той успява и да се простреля в главата. Телата веднага били кремирани, а нейните останки са намерени по-късно от руснаците.